Изследване на Пин бар – окончателни резултати

С тази публикация представяме окончателните резултати от фундаменталното изследване на колегата от курса Димитър Янев върху поведението и представянето на един от най-надеждните форекс сигнали – Пин бар. Първата част на разработката можете да намерите тук. Изводите в края на усилния едногодишен труд безапелационно демонстрират мощта на този входен сигнал. Но не само.

Разработката показва проведението на сигнала и неговата успеваемост в зависимост от конкретните пазарни условия. Изводите и препоръките на колегата в края на материала са изключително полезни, особено за трейдърите, които не тръгуват механично, а са склонни да вникват в същността на пазарните процеси. 

Приятно четене!

Здравейте,

Преди точно една година беше стартирано изследване за проявленията и влиянието на Пин бар в пазарни условия. За целта бяха събрани и описани 1000 броя, а броят е продиктуван от необходимостта да бъде осигурена статистическа достоверност на получените резултати. Събирането се осъществяваше след подаване на сигнал от разработеният помощник на трейдъра – версия „Position Options Helper-Volume-032018“, която използвах активно през изминалата година. За събирането на пин бар бяха проследявани главни и второстепенни валутни двойки, криптовалути в двойка с USD, индекси и злато. Като основна времева рамка беше използванта дневната , но има събрани около десетина бара на 4 часова и седмична часова рамка.

Борсови инструменти използвани за събиране на пин бар

В Таблица 1 са изброени всички борсови инструменти, които са използвани за събиране на пин бар. Трабва да отбележа, че двойките включващи CHF бяха включени едва в края.

Табл.1

Метод за събиране и описване

За събирането на пин бар беше организирана екселска таблица, в която съответни колони бяха добавяни стойностите О/H/L/C на появилите се пин бар. На Фигура 1 е показана снимка на екрана с част от таблицата за събиране на сурови данни. Добавянето им в таблицата ставаше по реда на появата им. Не е извършвано никакво последващо сортиране на данните.

Фиг. 1

Колоните са групирани в няколко секции. Отляво надясно: „№ по ред“, „Time frame“, „Pin bars characteristics“, която включва подколони: „pip value“, „Open“, „High“, „Low“, „Close“ и „bull or bear bar“. Група „Тrend characteristics“ – групата от колони охарактеризираща текущото състояние на пазара в момента на поява на пин бар и последващото развитие. В тази група са включени подколони: „Trend“, „Bottom“, „Peak“, „Correction“ и „Inversion“. С „yes” се отбелязва последващото развитие на пазара. Още в самото начало се оформи една повече или по-малко странна цикличност. За снимката на екрана съм подбрал зона от таблицата, която отразява наблюдението. Цикличността следваше редуване поява на пин бар в движението на тренда с поява като дъна или върхове. И цялата тази цикличност се случваше едновременно при всички наблюдавани борсови инструменти посочени в Табл.1.

Погледнете внимателно Фиг.1 и ще забележите група от пин бар без попълнени клетки в колоната „Тrend characteristics“, следвана от група с попълнени клетки, което е отчело действителното сътояние на пазара след като се е развил достатъчно, за да се прецени влиянието на пин бар. Следва „Bar Proportions“ – група от колони, които пресмятат пропорциите на пин бар. Пропорции, които в последствие реших да бъдат наречени “АМПЛИТУДИ”. Съответните колони са означени като: „T/B“ (Tail/Body), „T/N“ (Tail/Nose) и „N/B“ (Nose/Body). Следват групи от по три колони, които наричам условно „ДЕТЕКТОРИ“. Първата група отчита какъв тип е пин бара (A, B, C type).

Втората отчита дали е настъпило обръщане на тренда, следват детектори отчитащи дали пин бар се е появил на дъно или на връх. В случай, че някой пин бар не е определен като дъно или връх системата приема, че се е появил някъде в движението на цената в конкретна посока и това се отчита като поява в „rally“. Всеки детектор има по три колони, съответстващи на трите типа бин бар. Направени са различни комбинации от отделните отчитани характеристики и всеки един от детекторите е представен в таблицата за отчитане на резултатите. На Фигура 2 е показан общ изглед на таблицата за отчитане на резултати.

Фиг. 2

Чисто технически всяка група беше „обучена“ да брои пин бар в съответните колони. И така след изграждането на всички секции на таблицата моята основна задача беше да добавям данни за новопоявили се пин бар от посочените в Табл.1 борсови инструменти. Секцията “Trend Characteristics” беше попълвана както следва – Колоната “Trend” беше попълвана веднага след добавянето на данните за пин бар, като приемаше стойностите “bull”, “bear” и “range”, а останалите колони след 10 до 20 работни дни по-късно. Това забавяне се налагаше с цел да се установи действителното влияние на новопоявилият се пин бар върху движението на цената. Последните няколко пин бара бяха описани едва след изпращането на първата част от статията за публикуване на страницата на “ФОРЕКС ХОБИ”.

За целта на проучването ще разгледам всяка една от тези секции поотделно или групирани за да може да бъде описана картината на влиянието на пин бар върху хода на цената. Комбинирането на отделните признаци може да се разшири, но това ще предизвика написване на малка книга. След внимателна преценка на информативността, която носят различните комбинации стигнах до извода, че предложеният подбор е достатъчен за да се направят достатъчно изводи за влиянието на пин бар, като прайс екшън сигнал, върху движението на цената. И не забравяйте, че винаги в контекста стои борбата между биковете и мечките при формиране на конкретен тип пин бар, а описание за формиране на пин бар може да намерите в статиите и книгата публикувани от г-н Николай Колев на страницата на “ФОРЕКС ХОБИ”.

Общи данни за събраните пин бар

В Талбица 3 са показани данните за събраните пин бар по типове.

Табл. 3

Събрани са 1000 бара, от които тип А – 282 бр, които представляват 28,2%, тип В – 284 бр, които преставляват 28,4% и тип С – 434 бр, които преставляват 43,4% от общият брой. В част I на изследването разделих пин бар тип С на три основни групи. Първата група е такива, които наподобяват тип А с много по-голяма опашка от колкото нос, а амплитудата T/N приема стойности >1,15.

Втората група е такива, които наподобяват тип В с много по-голям нос от колкото опашка, а амплитудата T/N приема стойности <0,85. Трета група при, която опашката и носът са с подобна амплитуда, която получи названието равновесен пин бар тип С (Counterpoise Pin Bar Type C) или пин бар тип Сс (Pin Bar Type Cc). През цялото изследване се появиха едва 100бр пин бар тип Сс, които преставляват 10,0% от общия брой или 23,04% от всички пин бар тип С.

Останалите пин бар тип С показват сходни характеристики с пин бар тип А или тип В. И все пак, въпреки приликите им с първите два типа, пин бар тип С се ръководи от свои правила и след появата им пазара реагира по начин, който е характерен за пин бар тип С и много по-рядко по начин характерен за тип А или тип В. Реакции на пазара наподобяващ двата типа се наблюдаваха в случаите на пин бар тип С с големи амплитуди.

Обръщане на тренд

Изследването продължава с предизвикани обръщания на тренда, било то за микро, мини, големи корекции или като цяло обръщане на тренда на пазара (обръщанията на посоката бяха отчитани в подколоната “inversion”). В Таблица 4 са показани общият брой предизвикани обръщания, разделени по типове пин бар.

Табл. 4

Отчетени са 557 инверсии, които представляват 55,7% от всички събрани пин бар. Пин бар тип А са предизвикали обръщане в 164 случая, което е 29,44% от всички инверсии и 16,40% от всички пин бар. Пин бар тип В са предизвикали 153 инверсии, които са 27,47% от отчетените инверсии и 15,30% от всички пин бар. Пин бар тип С са предизвикали 240 инверсии, които представляват 43,09% от всички инверсии и 24,0% от всички пин бар.

Пин бар – дъна, върхове и в движение на цената

Следват три таблици отчитащи появата на пин бар в дъна, върхове и движението на цената. И тук започват първите изненади от получените резултати. И все пак изненадите след преглед на всички таблици придобиват по-логичен характер. В Таблица 5 са отчетени пин бар появили се като дъна при развитието на пазара. Общият брой дъна е 277, което са 27,7% от всички пин бар. Пин бар тип А са се появили 86 пъти или 31,05% от всички дъна. Пин бар тип В са се появили 72 пъти, което е 25,99% и пин бар тип С са се появили 120 пъти, което е 43,32% от всики дъна.

Табл.5

Трябва да се отбележи, че логично очаквания тип пин бар в дъната е Бичи пин бар тип А. Интересното, е че Мечи пин бар тип В се е появил с почти същата честота, както и бичи пин бар тип А. Трабва да припомня, че двата посочени типа пин бар си приличат визуално. В този случай може да се приеме, че появата на мечи пин бар тип В е просто недоразвил се бичи пин бар тип А.

В Таблица 6 са показани резултатите за пин бар появили се на върхове.

Табл.6

Общият брой пикове са 293, което е 29,35 от всички събрани пин бар. Пин бар тип А са се появили 81 пъти, което е 27,65% от върховете, пин бар тип В 85 пъти, което е 29,01%, а пин бар тип С 127 пъти, което е 43,34% от върховете. При върховете се наблюда идентична картина в процентен израз, както при дъната. Логично очакваният тип пин бар във върховете е мечи пин бар тип А, но и тук както при дъната визуално подобният бичи пин бар тип В се е появил в сходна честота. По същия начин може да се приеме, че появата на бичи пин бар тип В на връх е недоразвиване на мечи пин бар тип А.

В Таблица 7 са показани резултатите за пин бар появили се в движението на цената.

Табл.7

Появилите се пин бар в движението на цената са 430, което е 43,0% от всички и съответно 33% и 35% повече от поява в дъна или върхове. Пин бар тип А са се появили 115 пъти, което е 26,74% от всички появи в движението, пин бар тип В са се появили 127 пъти или 29,53%, а пин бар тип С 188 пъти, което е 43,72% от появите в движението на цената. Трябва да отбележа, че в процентно отношение резултатите са идентични с резултатите получени за дъната и върховете.

Ако съсредоточим вниманието си върху процентните изражения на поява на пин бар в дъна, върхове и движение на цената в Таблици 5, 6 и 7 се наблюдават резултати, които са напълно логични. Появата на пина бар в дъната и върхове е идентично, а в движението на цената е с 33-35% повече. Това е нормално предвид импулсно-вълновото естеството на движението на цената. Все пак дъната и върховете са по-кратковременно явление в сравнение с дрижението в тренд или странично движение (range). Също така в първата уводна част на статията написах, че много често пин бар се явяват като микро корекции на тренда и това важи в по-голяма степен за пин бари тип В.

Мечи и бичи пин бар

В следващите две Таблици 8 и 9 са представени резултати за събраните мечи и бичи пин бар и съответно разпределение по типове.

Обърнете внимание как визуално идентичните и противоположни пин бар са се появили в много близък брой, а именно идентичните бичи пин бар типа А и мечи пин бар тип В са се появил 129 и 128 пъти сътоветно. Идентичните бичи пин бар тип В и мечи пин бар тип А са се появили 156 и 153 пъти съответно. Бичи и мечи пин бар тип С също са се появили в близък по брой пъти, с лек превес на бичите барове.

Пин бар тип Сс

Идеята за отделянето на пин бар тип Сс се появи по време на анализ на две загубени сделки. Беше много странно и двете бяха загубени въпреки, че всичко (ЕМА, тренд и т.н. компоненти на техническия анализ) показваше друго за развитието на пазара. Единият път, сигналите и ЕМА показваха продължение на движението на цената, а вторият път обръщане. По това време пин бар тип Сс, все още беше категоризиран просто като тип С.

Във втория случай пин бар С се появи върху линия на съпротива. Тогава се вгледах в двата пин бара и забелязах, че носовете и опашките им бяха идентични като амплитуда. Последва пресмятане на съотношенията и се оказа, че T/N приема стойност около 1,00±0,15. След внимателно преглеждане добавих секция за отчитане на равновесен пин бар тип Сс. Таблица 10 представлява иманенно тази секция.

Табл.10

В цялото изследване са се появили 100 пин бара тип Сс, които представляват 23,04% от всички пин бар тип С и 10,0%, от всички събрани пин бар. В движението на цената са се появили 41 броя, което е 41,0% от пин бар тип Сс и 9,45% от всички пин бар тип С. Пин бар тип Сс са се появили в дъно 29 пъти, което е 29,0% от тип Сс или 6,68% от всички пин бар тип С, върхове 29 пъти, което е 6,68% от тип С или 29.0% от всички пин бар тип Сс. И в този случай получаваме сходни резултати в процентно отношение както при основното изследване за поява в дъна, върхове и движение на цената на всички пин бар (Таблици 5, 6 и 7). Пин бар тип Сс има свое поведение и влияние на пазара и както писах по-горе го разбрах по трудния начин.

Амплитуда

Въведох термина „АМПЛИТУДА“ с цел да замени израза „съотношение между анатомичните части на пин бар“. Амплитудата отразява отношенията между опашка/тяло (T/B) за пина бар тип А, тяло/нос(B/N) за пин бар тип В и опашка/нос(T/N) за пин бар тип С. Степените на амплитуда са разделени на зони от 3 до 4(3—4), от 4 до 5(4—5), от 5 до 6(5—6), от 6 до 7(6—7) и по-големи от7 (7—). В хода на изследването се получиха резултати на база, на които обмислям добавянето на индекс отразяващ амплитудата на новопоявил се пин бар.

От една страна, изследването на значението на амплитудата на пин бар за поведението на пазара е разделено на степен на амплитудата при отделните отношениета опашка/тяло (T/B), тяло/нос(B/N) и опашка/нос(T/N). От друга страна е обвързано и с предизвиканите обръщания на движението на цената и амплитудите опашка/тяло (T/B) и тяло/нос(B/N).

Амплитуда – опашка/тяло (T/B)

Отношението опашка/тяло (T/B) е съществено за пин бар тип А и се нарича амплитуда на пин бар тип А. В Таблица 11 са показани обобщени резултати за разпределение по амплитуда. Записът 3<ТВ<4 отразява амплитудна зона, в която попадат пин бар с ампплитуда опашка/тяло от 3 до 4. По този начин са отбелязани всички амплитудни зони.

Табл. 11

Най-общо броя пин бар прави спад с увеличаване на амплитудата, но се забелязва увеличаване при амплитуда над 6, като тези над 7 съставляват 1/3 от описаните. На Графика 1 са показани резултатите за тип А, тип В и тип С съответно обвързани с амплитудните зони. С цифри в колоните са отбелязани съответният брой за съответният тип в съответната амплитудна зона.

Граф.1

Както писах това е амплитудата, която охарактеризира пин бар тип А и представените резултати много ясно подкрепят това твърдение. На графиката има две странни неща. Първото, е че въобще са се появили пин бар тип В, и все пак се вижда поява в ниските амплидурни зони и как с увеличаване на амплитудата пин бар тип В изчезват.

Тази странност предизвика подробна проверка и преоценка на формулировките на детекторите, която завърши с преценка, че няма грешка. Другото странно нещо, е че пин бар тип А не са отчетени в амплитудна зона от 5—6. В следващата зона се появяват в почти същият брой, както в зона 4—5, а след това в големите амплитудни зони увеличават броят си почти три пъти. В същото време пин бар тип С, с увеличаване на амплитудата прави лек спад и след 7 увеличават броят си значително.

В Таблици 12 са отразени резултатите представени в Графика 1. Виждат се общият брой на появилите се пин бар във всяка амплитудна зона и разбивка по типове и съответният процент на типа от общия брой за конкретната амплитудна зона.

Таблици 12

Амплитуда – тяло/нос(B/N)

Амплитудата тяло/нос(B/N) е съществена за пин бар тип В. В Таблица 13 са показани обобщени резултати по амплитудни зони.

Табл.13

Най-общо и в този случай броя на пин бар прави спад с увеличаване на амплитудата, но се забелязва увеличаване при амплитуда над 6, като тези над 7 съставляват също 1/3 от описаните пин бар. На графика 2 са показани резултатите за тип А, тип В и тип С съответно обвързани с амплитудните зони.

Граф. 2

С цифри в колоните са отбелязани съответният брой за съответният тип в съответната амплитудна група. Както писах това е амплитудата, която охарактеризира пин бар тип В и представените резултати много ясно показват това и в този случай. Странностите, описани по-горе за пин бар тип А се наблюдават и тук.

Вижда се как с увеличаване на амплитудата пин бар тип А изчезват. Пин бар тип В прави лек спад до амплитудна зона 5—6, след което се увеличава. Пин бар тип С по същият начин с увеличаване на амплитудната зона прави лек спад и след 7 увеличават броят си повече от три пъти. В Таблици 14 са отразени резултатите представени в Графика 2. Виждат се общият брой на появилите се пин бар във всяка амплитудна зона и разбивка по типове и съответният процент на типа от общия брой за зоната.

Таблици 14

Амплитуда – нос/опашка(N/T)

Амплитуда нос/опашка(N/T) е съществена за пин бар тип С. В Таблица 15 са показани обобщени резултати по амплитудни зони.

Табл.15

Нека да припомня, че ампплитудата е образувана от съотношението на амплитудите опашка/тяло (T/B), тяло/нос(B/N). В зависимост, коя от двете амплитуди е преобладаваща съответния пин бар е причислен към един от трите типа. Пин бар тип Сс не е включен в тази таблица.

Охарактеризираните като пин бар тип С са такива, които много наподобяват пин бар тип Сс, но не удоветворяват напълно изискванията за да бъдат причислени към тип Сс.

И в този случай се наблюдава лек спад на броя пин бар с увеличаването на амплитудата, след което следва рязко увеличение. На Графика 3 са показани резултатите за тип А, тип В и тип С съответно обвързани с амплитудните зони.

Граф.3

По принцип тип А подобните и тип В подобните пин бар тип С са се появили в приблизително подобен брой пъти, като изключение са зоните 4—5 и 6—7, където има реципрочно появяване. В амплитудна зона 5—6 са се появили абсолютно еднакъв брой.
Амплитуда – опашка/тяло (T/B) и обръщане на тренда

Амплитудата опашка/тяло (T/B) е съществена за пин бар тип А, както писах по-горе. Изследването продължава с проследяване на предизвиканите обръщания на движението на цената съобразено с амплитудата опашка/тяло (T/B). Графика 4 показва обобщените резултати.

Граф.4

На пръв поглед Граф.4 е много подобна на Граф.1 с тази разлика, че отчетените брой пин бар в отделните амплитудни зони е по-нисък. Това е нармално предвид, че 45,0% от събраните пин бар са се появили в движението на цената. Обърнете внимание на амплитудна зона 5—6, в която отново не са се появили пин бар от целевата група тип А, а също и от пин бар тип В. В същото време отново в ниските амплитудни зони са се появили пин бар тип В. В Таблици 16 са представени суровите данни.

Таблици 16

Амплитуда – нос/тяло (N/B) и обръщане на тренда

Амплитудата нос/тяло (N/B) е съществена за пин бар тип В, както писах по-горе. Следва проследяване на предизвиканите обръщания на движението на цената съобразено с амплитудата нос/тяло (N/B). Графика 5 показва обобщените резулатати.

Граф.5

И в този случай, Граф.5 е много подобна на Граф.2. Наблюдава се редуциран брой, подобно и по същата причина както при Граф.1 и Граг.4. Различното, е че в амплитудна зона 5—6 са се появили пин бар тип В. Наблюдава се и поява на пин бар тип А в ниските амплитудни зони. В Таблици 17 са представени суровите данни.

Таблици 17

Малко по-различна гледна точка

Накрая бих искал да представя една различна гледна точка. Причината да направя това, е явление, с което се сблъсках при анализиране на данните. Нещото, което наблюдавах е амплитудната зона 5—6 и всички резултати, свързани с нея. В търсене на отговор си зададох въпрос какво е отношението на тялото към общата разгърнатост (spread) на пин бар. Данните са представени в процентно отношение. Приложих подхода за разделяне на зони, подобно на амплитудите. В Таблица 18 е представено разделението, като има две колони. Втората колона показва приблизителната амплитудна зона, в която попадат пин бар от дадена процентна зона. Обърнете внимание на думата „приблизителна“.

Табл. 18

Резултатите от „различна гледна точка“ са представени в Графика 6. И тук е приложено разделение на трите типа пин бар.

Граф. 6

Вижда се различно разпределение по зони и тип пин бар. Пин бар тип А и тип В следват приблизително еднаква линия на разпределение. Интеренсно е да се отбележи огледалните стойности на пин бар тип А и пин бар тип В, който се образува около зона 10% – 15%, която отговаря на амплитудна зона 5—6. Подобна огледална картина срещнахме и при разпределението на пин бар тип С (Граф.3). Това, което прави впечатление е приблизително еднаквият брой пин бар от трите типа в тази зона. Пин бар тип С отсъства в последните две зони, които отговарят приблизително на малките амплитудни зони 3—4 и 4—5. В Таблици 19 са представени данните за „различната гледна точка“.

Таблици 19

Наблюдения и изводи

Направих доста варианти за обработване на суровите данни и представянето им. Съзнавам, че от суровите данни могат да се направят и още комбинации за проследяване на влиянието на пин бар върху поведението на пазара, но в крайна сметка се спрях на представеният избор. Сметнах, че тези данни и комбинации представят в достатъчно добра степен наблюдаваните явления. Първите впечатления от поведението на пин бар се оформиха още в първите 200-300 броя. И дори след 500 първичните статистически изчисления не се променяха драстично и бяха напълно достатъчно за иследването. Все пак планът беше да се съберат 1000 броя, пък и статистическата достоверност е от значение.

Първото наблюдение, което ми направи впечатление, и което се повтаряше отново и отново от самото начало до самия край на събиране на пин бар цикличност на появяване на пин бар като върхове и дъна и поява в движението на цената. Тази цикличност се явяваше едновременно във всички проследявани борсови инструменти описани в Табл. 1.

Второто наблюдение е нелогична поява на пин бар. Появата на пин бар тип В в изследването на амплитудата опашка/тяло (T/B) и появата на пин бар тип А в изследването на амплитудата нос/тяло (N/B) принципно е нелогично. Тези нелогични появи се наблюдават само в ниските амплитудни зони.

И третото и може би най-важно наблюдение е получените резултати за амплитудна зона 5—6 при всички изследвани варианти. Именно тези наблюдения предизвикаха изследването „малко по-различна гледна точка“.

От наблюденията и получените данни мога да направя следните изводи:

– Пин бар е много важен прайс екшън сигнал, който предизвиква обръщане на тренда в 55% от случаите на появяване. С други думи се явява като дъно или връх. Появата на пин бар тип В на връх или дъно може да се разглежда като недоразвит пин бар тип А.

– Пин бар се явява в движението на цената в 45% от случаите. Възприемам такива появи като микро корекции на тренда. Това важи особено за пин бар тип В.

– Необходимо е да се държи сметка за пулсациите на пазара. Именно тези пулсации са в основата на провалянето на почти половината пин бар като сигнали за вход.

– Пин бар тип С трябва да се разглежда като пин бар тип А подобен или пин бар тип В подобен в зависимост от амплитудите на опашката и носа. Все пак винаги трябва да се има предвид факта, че подобни пин барове са категоризирани като тип С от системата в помощникът на трейдъра, който развивам и поддържам, и чрез който беше осъщетсвено събирането на сурови данни. Въпреки приликите им с първите два типа, пин бар тип С се ръководи от свои правила и след появата им пазара реагира по начин, който е характерен за пин бар тип С и по-рядко по начин характерен за тип А или тип В. През тази година имах възможността да наблюдавам как пазара преминава в “range” след поява на пин бар тип С.

– Пин бар тип С има и трета категория, която нарекох равновесен пин бар тип С или пин бар тип Сс. Пин бар тип Сс е особена категория, която най-общо казано е израз на пълен паритет между биковете и мечките към даден момент. Определено пин бар тип Сс е сериозен сигнал за повишаване на вниманието към случващото се на пазара на конкретния борсов инструмент.

– Амплитудата е важна характеристика на пин бар, която може да бъде използвана за оценка надежността на сигнала за вход в пазара. На база получените резултати обмислям да добавя в помощник на трейдъра колона, която да отчита амплитудата на новопоявил се пин бар.

– Данните от „различна гледна точка“ също подсказват, че процентното отношение на тялото спрямо разгърнатостта на бара притежават потенциал за оценка на надежността на сигнала.

– Нелогичните появи на пин бар в малките амплитудни зони е сигнал, че има нужда от преосмисляне на коефициента, от който зависи определянето на един бар като пин или не. Към този момент системата е настроена да категоризира даден бар като пин в случай, че отношението опашка/тяло(T/B) и/или нос/тяло(N/B) са със стойност по-голяма от 3.

– В продължение на предния извод кандидат за отправна точка за промяна на коефициента е зоната 5—6, в която се получиха странни, но поватарящи се резултати. Очевидно това е критична точка за определяне кой бар е пин и кой бар е пиноподобен.

Накрая бих искал да кажа, че написаното в предната уводна статия и настоящата представляват моята гледна точка по въпроса за влиянието на пин бар върху развитието на пазара. Събраните сурови данни са на разположение и всеки, който има интерес и желание да направи нещо различно от това, което направих може да се свърже с мен на yanevd@gmail.com и ще получи таблицата със суровите данни. Ще се радвам ако има интерес и видим резулатите погледнати от още различни гледни точки.

Димитър Янев