Покерът – хазарт или не
Дали покерът по принцип е хазарт или не, е един от най-обсъжданите въпроси в най-новата му история. Под “най-нова история” имам предвид бумът на играта след монтирането на мини камери на покер масите в официални състезания и особено – след революцията, предизвикана от интернет.
Ако попитате професионалните покер играчи – тези, които живеят от покер ( и то как живеят, боже господи!) – неизменно ще ви отговорят, че да играеш покер в никакъв случай не може да се приравни с която и да е форма на хазарт. Иначе не би могъл да се практикува професионално, нали? – задават те въпроса.
И въпреки, че за да се реши дадена дилема, би трябвало да се вземе предвид мнението точно на професионалистите, широко е разпространено мнението, че покерът е форма на хазарт. Трябва да признаем, че тезата се застъпва от “авторитети”, познаващи в някаква степен играта (и като правило – провалили се), но като цяло – от личности, нямащи и елементарно понятие от нея.
Така. Ще се опитам да отговоря на въпроса от заглавието, като изходя първоначално от семантичната страна на нещата.
Да се справим с лексиката
Според Wikipedia, хазарт се нарича залагането на пари или друг актив на събития с несигурен изход, с основна цел да се спечелят пари или друга облага. За да се окачестви даден модел като хазартен, трябва да са налице три условия: анализ, шанс и награда.
Според Теорията на вероятностите, събитие се нарича експеримент с няколко възможни изхода, крайният от които е в някаква степен вероятностен. С други думи финалният резултат може да бъде комбинация от няколко събития.
Буквално погледнато – и аз съм на мнение, че точно такъв е подходът на всички покер врагове – изглежда, че играта на покер отговаря на условията от дефиницията за хазарт. Имаме първи етап на анализ и вземане на решение, налице е ролята на шанса, свързан с получаването на карти, и най-после – резултатът, изразен под формата печалба или загуба.
Но нека бъдем откровени: погледнато от този ъгъл не означава ли, че всяка една човешка дейност в една или друга степен е хазарт. Инвестициите в акции, например? Или инвестициите по принцип – в недвижими имоти, че дори и инвестиции в хора и човешки отношения. А търговията на валутните пазари? – също инвестиция, впрочем. Но да оставим инвестициите в чист вид. Какво ще кажете за стартирането на малък бизнес?
Колко рискована е играта на покер
Ще го кажа с други думи: всяка човешка дейност в по-малка или по-голяма степен е свързна с риск. Едва ли е необходимо да давам примери и в тази посока. И ако изключим обективните фактори – тези, които са извън нашите възможности за въздействие на събитията, – доколко сме склонни да рискуваме по принцип е индивидуална характеристика на всеки един от нас. В статията си “Форекс, риск толеранс и риск капацитет” аз разглеждам риска като елемент от емоционалната интелигентност на индивида, затова няма да се спирам тук на него.
На риска отделям още вниманиe и в края на публикацията. Stay Tuned!
Уменията срещу шанса
Забележете, тук аз въобще не отварям дума за всички спортове, на които може и обикновено се залага. Най-показателен в този смисъл е бриджът. Прието е точките в края на играта да се остойностяват. Да сте чули някой да твърди, че бриджът е хазартна игра? Да, но по бридж се организират турнири, дори световни първенства – би възразил някой. За тези, които не знаят – турнири и световни първенства се организират и по покер. И то много повече.
В българския език има един много красноречив израз – “Да играем на вързано”. Това означава, че можем да играем вкъщи шах, табла, белот, на корта – тенис, в басейна – да се надплуваме, на стадиона – да се надбягваме… Хазарт ли е всичко това, ако сме се обзаложили на някаква малка сума?
Но нека сега дадем примери от другия край на спектъра. Как да гледаме на залагания в спортове и игри, върху които не можем да въздействаме? Например в тотото, различните лотарии, конни състезания, надбягвания с други малки и големи животни, боеве с петли и т.н… Как да възприемаме залагането на рулетка или играта със зарове? Никой не би оспорил, че това си е хазарт в чист вид.
Тогава? Къде минава тънката червена разграничителна линия? Предполагам, някой би казал, че зависи от това дали ние самите участваме в събитието или сме изцяло външни наблюдатели. Дори да има елемент на истина, това съвсем не е достатъчно. При рулетката и заровете ние участваме директно, но като оставим настрана опитите за манипулации, резултатът изцяло е плод на случайността.
Тъй като говорим за покер, ще се концентрирам изключително върху него. Никой не отрича, че шансът играе определена роля при играта на покер. Но дори и тези, които едва са се докосвали до играта, признават ролята на уменията на отделния играч за крайния успех. И точно тук трябва да търсим разликата между чистите форми на хазарт и игрите, в които се влагат умения и интелект.
След като правилата на една игра дават възможност чрез индвидуалните си умения участникът в нея статистически да надмогва ролята на шанса, тя не би следвало да се определя като хазартна.
Колкото даденият състезател е по-подготвен теоретично, колкото повече практически умения е натрупал във времето, колкото, най-после, умее да следва стратегията си, да спазва дисциплина и да се владее психически – толкова за него казваме, че е по-добър.
Как да приемем тогава, че да играеш покер е хазартна дейност? Да вземем за пример рали шампионатите или състезанията от Формула едно. И тук шансът може да се прояви в различни ситуации – да се занесеш в локва, да спукаш гума, пред теб да катастрофира някой… Но не са ли уменията в крайна сметка най-важната предпоставка за успех?
Да, ролята на шанса при играта на покер е по-голяма. Но това не я прави хазартна игра. Напротив: колкото уменията на отделния участник са по-големи, толкова ролята на шанса се принизява. Както във всяка друга човешка дейност…
Ще ви направи впечатление, че в хода на изложението често употребявам термина “състезател”. За тези, които нямат представа: покерът наистина е спорт. Така, както е спорт шахът, както е спорт бриджът. И едно важно уточнение – не по-малко интелектуален от тях спорт. Колкото до мен лично – аз го слагам на първа позиция.
Заключение
Ще ми се под формата на заключителна реплика да обобщя казаното. Давам си сметка, че със скромната си статия няма да обърна на 180 градуса мнението на мнозинството. Толкова повече, че има насложени във времето фактори, налице са камара предубеждения, а и едва ли е необходимо в края на краищата.
Да играеш покер, означава да предприемаш известен риск. Но никой на твърди, че той трябва да е голям. Риск поемаме, когато сутрин излизаме от къщи, когато засаждаме дърво, когато шофираме, когато се женим дори (тогава май най-много)… Трябва ли това да означава, че сме хазартни личности? Не са ли уменията ни това, на което разчитаме за успех във всяко наше начинание? И опитът…
С изключение на женитбата…
Всички мнения и коментари са добре дошли!
- Седмична форекс прогноза 5 – 9 юни - 03.06.2023
- Седмична форекс прогноза 22 – 26 май - 20.05.2023
- Седмична форекс прогноза 1 – 5 май - 29.04.2023
Добре казано въпреки че ми звучи като оправдание на пристрастен играч, в която квалификация не влагам и няма нищо лошо.Игрите са вечни -играчите се сменят. Не е важна философията на мотива а резултата- победата обича подготвените. Един колега преди време ми писа в отговор на някой техники за изход от операции че не е лошо да се обърна в сайтовете за покер, където може да научим нещо.Няма лошо. В този живот или в тази хекатомба всяко дърво меч е, всеки камък бомба. Важното е човек да намери малкото щастие на живота си и местото за неговото осъществяване-филосовски -без изключения в т.ч. и женитбата и там има щастливо женени/омъжени, щастливо разведени и щастливо съществуващи. Хубав ден